Тя е на 73 години и е един от най-иконичните дизайнери на нашето време. За активната й позиция в борбата за спасяването на планетата, за това как всъщност прави дизайн и какво обича да яде - пред The Gardian
Преди бях антирелигиозна. Вече не съм. Идеята за Бог и за Божественото е много важна. Човешките същества имат потенциала да се развиват и да стават все по-прекрасни, защото се стремят към неговата перфектност.
Правя неща, които дразнят хората. Винаги пестя и казвам на хората да си затварят кранчетата. На съпруга ми, Андреас, вече му е дошло до гуша от мен, но все по-добре се справя. Някои хора си пускат водата от чешмата още преди да са си сложили пастата върху четката за зъби. Аз я пускам само, за да си изплакна устата накрая.
Не съм плакала, откакто живеех с Малкълм (Макларън, нейният бивш партньор). Малкълм ме разплакваше всеки ден. Просто не можеше да излезе от къщи, без да се опита да ме разстрои. Така че, спрях да плача. Завиждам на хората, които могат да го правят.
Родена съм в такова време, в което човек може повече да разбере света. Осъзната съм за неща, за които някой преди 100 години не би се замислял, като например фактът, че човешката раса е изправена пред масово унищожение в съвсем скоро време, ако не направим нещо по въпроса. По време на войната нещата имаха стойност – не консумирахме през цялото време. И за мое щастие образователната система не се е разпаднала.
Любимата ми храна е зелената салата. Андреас и аз си поделяме средно по една на ден. Правя един много добър и простичък салатен сос. Чесън, олио, лимон, щипка захар и щипка сух бульон, който всеки път е различен. Обожаваме я.
Характерът си е по рождение. Начинът, по който ме гледаха синовете ми, като се родиха е същият, по който ме гледат и сега. Децата ми са почтени хора. Никога не биха направили мръсно на някого.
Светът е забравил повечето от нещата, които знае. Консумирането означава пропиляване на миналото. Но ако искаме да се ангажираме със света, трябва да се ангажираме с миналото чрез изкуството и четенето. Те ти задават критичната гледна точка към собствения ти живот и те карат да си казваш: „Та аз не правя нищо. Човешките същества са способни на невероятни неща, а аз само гълтам.“
Никога повече няма да гласувам за Лейбъристите. Не и докато не си изградят програма за истинска зелена икономика. Казах, че ще гласувам за Консерваторите след като Блеър ни прати в Ирак. Напоследък гласувам за Зелената партия: те са единствените, които казват нещо различно. Партията на независимостта (UKIP) са същите като останалите, с тази разлика, че явно не обичат слонове.
Искаме да направим повече кампании заедно със Стела Макартни. Тя току що подписа едно писмо, което иска от правителството да не продължава с фракинга, докато хората не са запознати с всички факти, свързани с него.
Трябва да ми харесва – това е единственият критерий, който съблюдавам, докато правя дизайн.
Моят герой активист е Джулиан Асанж. Той е направил повече за повлияването на общественото мнение от всеки друг. Повечето хора си мислят, че промяната не е нещо, което зависи от тях – те си мислят, че тя просто някак си ще се случи.
Избягвах написването на биографията си много дълго време. Но Андреас ме убеди да я направя. За някои хора е важно да споделят с другите миналото си, но аз не живея много в моето или наистина твърде много го премислям.
оригиналът на публикацията можете да прочетете тук