Защо мислим толкова много за косата си

Може да изглежда странно колко от времето си отделяме за тези нишки жилав кератин, които растат – особено непостоянно – от скалпа ни. В продължение на целия си живот посвещаваме хиляди часове и дори още повече пари на фризьорските опити внимателно да бъдат склонени и склуптурирани нашите прически точно в най-правилния цвят, форма и размери. Има дни, когато цялото ни настроение е подкрепено от чувството, че косата ни е на наша страна и други дни, в които духът ни е точно толкова мощно сломен от злочестото зърване на непокорните ни пирги в огледалото на асансьора.

Защо това има толкова голямо значение? Защото, колкото и странно да звучи, ние използваме косата си, за да говорим. Чрез синтаксиса на цветните протеинови нишки се опитваме да изразим ключови аспекти на нашата душа и да комуникираме някои от най-дълбоките истини за това кои сме.

Винаги е някак си рисковано и несигурно доколко ще успеем да предадем своята идентичност на хората около нас. Имаме нужда от подкрепата на още много неща освен думите, разчитаме и на други допълващи детайли: на нашите обувки, бижута, дрехи и, разбира се, със сигурност, на въпросните кичури коса.

Косите на всички ни говорят леко специфичен диалект, но относително лесно можем да разпознаем някои от основните определения в огромния и нюансиран Речник на Косата, принадлежащ на човечеството:

Плътно опъната назад:

Заявяваме на света, че сме заети, организирани и е по-добре да не бъдем прекъсвани лекомислено.

Дълга, вееща се и разбъркана:

Напомняме на обществото за съпротивата, която имаме към някои изисквания на модерната работа. Ние сме духовни същества, косата ни казва, че имаме сърце и си даваме време да забележим това, което наистина има значение.

Подчертано разделена на път:

Използваме косата си, за да кажем на другите, че сме внимателни, скромни, търпеливи, чувствителни и имаме голямо желание да бъдем реалисти. На нас може да се разчита.

Сресана напред, късо подстригана, подобно на римски генерал: