В България имаме една странна поговорка, която гласи: "Много хубаво не е на хубаво". И много хора лесно я отнасят до външния вид. Дали това е здрав разум или просто липса на самочувствие, не е много ясно. Но в практиката си на имидж консултант съм виждала много хора, които се колебаят между силните крайности - от това да държат пълен контрол върху външния си вид и красотата си, като смятат, че без нея нищо хубаво не може да им се случи в живота, до това да я пренебрегват и омаловажават с лека ръка, само защото не искат тя да бъде по-важна за другите от техния ум и способности. Е, както обикновено, истината е по-скоро някъде по средата и когато разглеждаме красотата през призмата на човешките отношения, се оказва че тя има както своите силни страни, така и своите недостатъци. Бързам обаче да подчертая, че те не са свързани с красотата като природно явление или като божествено творение, а по-скоро с отношението на хора към нея. И така,
можеш ли да бъдеш прекалено красив?
Едва ли това е проблем, върху който повечето от нас биха се замислили, макар че бихме си помечтали да е така.
Този въпрос си задава Дейвид Робсън от BBC, в разговора си със социалните психолози Лиса Слатъри Уолкър и Тоня Фревърт от University of North Carolina at Charlotte.
Все пак, благословията и проклятието на красотата отдавна са обект на интерес на психологическата наука. Дали благословените със симетрични черти и поразителни фигури живеят в облак от одобрение или пък понякога е по-полезно да бъдеш обикновен.
След като се заравят в проучвания, правени в продължение на десетилетия, Уолкър и Фревърт, разглеждат всички данни събрани досега и правят изводи, които може да не са точно такива, каквито очаквате.
На най-повърхностно ниво може да се смята, че красотата носи нещо като ореол около себе си. Виждаме, че някой притежава едно хубаво качество и, на принципа на асоциацията, подсъзнанието ни предполага, че този човек е благословен във всяко друго отношение. „Това е една от множеството характеристики, които можем да различим на съвсем ранен етап при взаимодействието си с другите“, казва Уолкър.
За психолозите това е евристичен принцип, който води до заключението, че „Това, което е красиво е добро“. Но феновете на комедийния сериал „Рокфелер Плаза 30“ може да го разпознаят по-скоро като
„сапунения мехур“.
Така се нарича епизодът, в който героинята на Тина Фей открива, че нейният приятел живее в „сапунен мехур“, защото изглежда добре и никога не е преживявал много от неприятните страни на живота. Действително героят на Джон Хам е впечатляващо некомпетентен, но все пак успява да живее в блажена самозаблуда, благодарение на добрия си външен вид. Като доктор например, той не се справя с елементарната първа помощ при задавяне, но някак си успява да се промъкне през медицинския университет благодарение на естествения си чар.
Според наличните данни, сапуненият мехур си е жива реалност. В сферата на образованието, например, Уолкър и Фревърт откриват огромно изобилие от изследвания, които показват, че има тенденция по-добре изглеждащите ученици и студенти да бъдат преценявани от преподавателите като по-компетентни и интелигентни и това да се отразява и на оценките, които те им дават.
И нещо повече – влиянието на сапуненият мехур се надува още повече през годините. „При него се наблюдава ефекта на натрупването“, обяснява Фревърт. „Ставаш все по-уверен и имаш повече позитивни вярвания и възможности да демонстрираш своята компетентност.“
На работното място лицето ти наистина може да определя съдбата ти. Като се вземе предвид всичко останало, при по-привлекателните хора има тенденция да печелят повече пари и да се изкачват по-високо по корпоративната стълбица, отколкото хората, които по-малко галят окото. Едно проучване сред завършилите MBA показва, че има от 10 до 15% разлика в заплащането на хората, които са смятани за най-много и най-малко привлекателни в групата, което добавя около 230 000 долара повече в продължение на целия живот. Според Уолкър тези предимства са факт още от училището до работното място.
Дори и в съдебната зала една приятна външност може да свърши чудеса. По-вероятно е привлекателни подсъдими да получават по-леки присъди или да избягват осъждането напълно, както е по-вероятно и привлекателните ищци да печелят повече дела и да получават по-големи финансови обезщетения. „Това е широкоразпространен ефект“, коментира Уолкър.
Но дори и да е полезна при повечето обстоятелства, има няколко ситуации, в които
красотата може да предизвика обратен ефект.
Докато привлекателните мъже могат да бъдат смятани за по-добри лидери, например, скритите сексистки предразсъдъци могат да работят срещу привлекателните жени, като намаляват вероятността те да бъдат наемани на високи професионални постове, изискващи авторитет. (Ако искате Холивудски филм по тази всеизвестна истина, достатъчно е да гледате Рийз Уидърспуун в „Професия блондинка“, предлагат Фревърт и Уолкър.) И както може би очаквате, добре изглеждащите хора от двата пола се поддават повече на ревност – едно проучване установява, че ако сте интервюиран от човек от същия пол, вероятността той да ви наеме на работа е по-малка, ако прецени, че сте по-привлекателен от него.
И нещо по-тревожно – красотата на мъжа или жената може да навреди на медицинските грижи, които получава. Има тенденция да се прави връзка между добрия външен вид и здравето, което означава, че заболяванията може да не се приемат твърде на сериозно, когато поразяват по-добре изглеждащите хора. Както и когато се третира болката, например, има тенденция лекарите да полагат по-малко грижи за по-привлекателните хора.
Сапуненият мехур на красотата може да бъде и самотно място. Проучване от 1975г., например, установява, че хората са по-склонни да се отдръпват от красивата жена на пътя, вероятно в знак на уважение, но това все пак внася известна дистанция при взаимодействието.
„Привлекателността може да предава усещането за по-голяма сила от тази, която се вижда, но това от своя страна може да накара другите да се чувстват така, сякаш не могат да доближат човека“, обяснява Фревърт. И още нещо интересно – сайтът за онлайн запознанства OKCupid наскоро съобщи, че хората с безупречно красиви профилни снимки е по-малко вероятно да открият партньори за среща, от тези, чиито снимки са направени на бързо и далеч не са толкова перфектни. Може би защото предстоящите срещи с последните не изглеждат застрашителни.
И така, както може би сте се досетили,
красотата не гарантира паспорт за страната на щастието, въпреки че помага.
Фревърт и Уолкър настойчиво подчертават, че както и нашите концепции за красотата сама по себе си, така и споменатите влияния, са повърхностни и по никакъв начин не се коренят дълбоко в нашата биология, както много хора биха предположили. „Разполагаме с цял набор от културни идеали за красота, които ни позволяват да кажем, че някой е красив. И благодарение на същите тези идеали започваме да я асоциираме и с компетентността“, казва Уолкър. В смисъл, че тя е просто една когнитивна пряка пътечка, която води до по-бърза преценка. „И както много от преките пътечки, които използваме, така и тази не е особено надеждна“, твърди Фревърт. Нейното влияние може да се намали сравнително лесно, ако например отделите за човешки ресурси дават повече информация за постиженията на кандидатите преди интервюто.
В крайна сметка, Фревърт подчертава, че твърде голямото фокусиране върху вашата външност може само по себе си да произведе прекомерен стрес и тревожност – дори за тези, които вече са благословени с красота. „Ако сте вманиачени на тема привлекателност, това може да изкриви вашето преживяване и взаимодействието ви с другите хора“, казва тя. Клише е, но все пак и най-голямата красота не може да маскира лошия човек. Или както писателката Дороти Паркър елегантно отбелязва: „Красотата е дълбока само до кожата, а грозотата отива право до костите.“
Оригиналната публикация можете да видите тук.