Как силата ти да бъде дар за другите, а не заплаха

Хората те преценяват „от глава до пети“ за секунди, но какво по-точно оценяват в теб?

Такъв въпрос си задава професорът от Harvard Business School Ейми Къди, която заедно със своите колеги психолози Сюзън Фиск и Питър Глик изучава първото впечатление от 15 години. Това, което открива е нещо много интересно, нещо, което сякаш винаги сме си знаели и просто сме имали нужда да си потвърдим. Тази тема тя разглежда обстойно в своята книга „Presence“, като извежда два основни въпроса, на които хората много бързо си отговарят, когато те срещнат за първи път. И те са:

Мога ли да се доверя на този човек? и Мога ли да уважавам този човек?

Според психолозите тези два въпроса се свързват съответно със сърдечността и компетентността и в идеалния случай за теб би било най-добре да те възприемат като човек, който притежава и двете качества.

Интересното според Къди е, че повечето хора, особено в професионален контекст, смятат, че компетентността е по-важният фактор. Затова преди всичко те държат да докажат, че са достатъчно умни и талантливи, за да се справят с дадена работа.

Най-важният фактор, по който хората те оценяват обаче е сърдечността, или т.нар. събуждане на доверие у другите. „От перспективата на еволюцията“, обяснява Къди, „за нашето оцеляване е много по-решаващо дали даден човек заслужава доверието ни.“ Това звучи смислено, като имаме предвид, че в пещерните времена е било много по-важно да разберем дали човекът, с който се движим, би ни убил и откраднал притежанията ни, отколкото дали е достатъчно компетентен, за да накладе хубав огън.

Компетентността също се оценява достатъчно високо, но според Къди това се случва едва след като е установено доверие. Затова прекаленото фокусиране върху показването на силните ти умения може да доведе до провал.

Къди разказва как стажантите в света на бизнеса често са толкова загрижени да се представят като умни и компетентни, че това може да ги кара да пропускат някои социални събития, да не търсят помощ и в крайна сметка да се проявят като непристъпни и неприветливи.

Прекалено стремящите се към постижения хора могат да преживеят тежко разочарование, когато не получат работата, за която кандидатстват, само защото никой не ги е опознал и не изпитал доверие към самите тях като хора.

„Ако някой, на когото се опитвате да повлияете, не ви се доверява, няма да стигнете много далеч. Всъщност дори можете да предизвикате подозрение към себе си, защото може да ви възприеме като манипулативни.“